Преди време имахме една много слънчева и дейна колежка – Мария – тогава тя следваше Културология в Софийския университет. В последствие ни напусна поради непрестанните й пътувания свързани със следването в Америка, Германия. В момента е във Франция за последния й семестър от магистратурата по Медии, комуникации, култура.
В Софийския университет имаха много интересен предмет “Култура на бъдещето. Проекти и практики на устойчиво развитие” и така вдъхновена от преподавателя си Петър Канев и работата при нас, Мария написа курсова работа на тема “Неизчерпаемата енергия на Слънцето – технологията на Бъдещето в контекста на идеята за устойчиво развитие”. Искрено й благодарим затова, че я сподели с нас и ни разреши да публикуваме размислите й в нашия блог 🙂
“Светът днес е изправен пред множество проблеми и казуси, но някои от тях не могат и не бива да бъдат подминавани с лека ръка, тъй като засягат фундамента на нашето съществуване – природата. Оказва се, че начинът, по който човекът пребивава в заобикалящата го среда, не е най-добрата стратегия за осигуряване на едно добро и щастливо бъдеще. Хиляди факти могат да бъдат приведени тук като доказателство за пагубната дейност, която човекът оказва върху природата, но едва ли е нужно, тъй като всички ние търпим тези последствия върху себе си ежедневно.
В зората на 21-то хилядолетие човечеството се изправя срещу проблема за преосмислянето на ценностите и начина си на съществуване. Защото именно светогледът, основаващ се върху нестихващите потребности и еманципацията от природата, довежда до тъжните последици, които наблюдаваме днес. Човекът се самозабравя, опиянен от техническия прогрес и новите изобретения и незнайно защо си въобразява, че е най-висшето природно творение, на което му е позволено абсолютно всичко. И най-парадоксалното е, че не може да проумее, че опазването на природата е опазване на него самия, защото всички сме част от една система и съществуваме в нея, чрез нея и за нея.
Причината за екологичните проблеми и катаклизми е в самата ни визия за света. Вместо да се стремим да живеем в хармония с природата, ние се опитваме единствено да вземем каквото можем от нея, а какво ще стане в бъдеще – кой знае? Именно този тип мислене трябва да бъде изкоренен, за да има изобщо бъдеще. Ако използваме терминологията на Кун, необходима е смяна на парадигмата [1], защото предишната вече е изчерпала своя потенциал или по-точно – оказва се, че е абсолютна грешка.
Консуматорското отношение трябва да бъде заменено от една холистична визия за света, където човекът възприема себе си просто като едно звено от цялата система, а не като «най-висшето творение». В основата на новия тип мислене стоят думите отговорност и грижа – за природата, за хората около нас, а следователно и за себе си. Необходима е нормативна и етическа система, която да определя човешкото поведение спрямо заобикалящия свят. Тази идея е представена от Ханс Йонас в неговия труд „Принципът на предвидливостта” (1979г.). “Тезата на Йонас се основава на три очевидни факта: научните прогнози са несигурни и трудно предвидими в дългосрочен план; природните ресурси – изчерпаеми; някои процеси, предизвикани от човека и неговата дейност – необратими. Идеите на Йонас стоят в основата на „принципа на предпазливостта“, който по-късно е възприет от ООН и Европейския съюз като основен принцип в договора от Маастрихт (1993), както и от редица други международни законодателни документи.” [2]
Дори ако погледнем нещата отново от егоистичната гледна точка, с която сме свикнали, ще разберем, че за да може природата да продължи да ни дава (живот, храна, дом и изобщо всичко), ние трябва да се грижим за нея. Човекът не може да се еманципира (освободи) от природата, защото той живее в и благодарение на нея; тя е неговото естествено състояние и излизането му от нея е чисто и просто невъзможно.
В този смисъл човешките усилия трябва да бъдат насочени към изграждането на една нова култура, която да не противоречи на природата. Трябва най-сетне да погледнем към утрешния ден, а не да си поставяме краткотрайни цели като тези да задоволим моментните си егоистични желания и измислени потребности. Необходимо е да пренаредим света си, като започнем да съобразяваме действията си с ефекта, който те ще окажат върху нашето бъдеще.
Тези идеи са изразени чрез термина „устойчиво развитие“ (sustainable development), употребен за пръв път през 1980г. в доклада „Световна стратегия за съхранение” на Международния съюз за съхранение на природата. Ще се занимаем малко по-обстойно с този термин, защото той изразява в най-голяма степен идеята за преосмислянето на ценностите. Ще си позволим да цитираме официалната дефиниция на понятието, предложена за пръв път през 1987г. в „Доклада Брунтланд” на Световната комисия за околна среда и развитие към ООН:
“Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.” [2]
Смисълът на устойчивото развитие е в насочването на мислите ни към бъдещето и осъзнаването на необходимостта от съобразяване на нашите действия с това, какви последствия ще имат те утре.
Изграждането на устойчиво развитие е важно и необходимо във всяка една област – политика, строителство, всякакъв вид производство, туризъм – изобщо устойчив начин на живот. “Именно затова устойчивото развитие е вписано като една от основните цели на Хилядолетието на развитието, набелязани и приети от всички страни-членки на ООН.” [2]“
Към втората част на статията…
Източници:
[1] Кун, Т., Структурата на научните революции, Д-р Петър Берон, София, 1996
[2] Кръстанова, Р., Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие.
Свързани статии:
Приказната къщичка и зелената енергия
Енергийна (р)еволюция: На всеки покрив солар.
Меню
