И така… продължаваме с темата ““Неизчерпаемата енергия на Слънцето – технологията на Бъдещето в контекста на идеята за устойчиво развитие” на нашата бивша колежка Мария, а ето тук ще намерите първата част на публикацията…
“… В настоящата разработка ще обърнем внимание на производството и консумацията на електрическа енергия, тъй като енергетиката е жизнено важен отрасъл и също трябва да бъде развиван устойчиво. Всеки от нас е дотолкова свикнал с удобствата, които електричеството ни предоставя, че изобщо не се замисля за това, че неговите източници също имат край, изчерпаеми са.
Според една статистика към 2009 г. 20% от населението на Земята потребява 70% от произведената енергия, 75% от произведените метали и 85% от дървесината. Това говори отново за безотговорно отношение към потреблението на природни блага. Необходимостта на човечеството от енергия дори постоянно се покачва – до 2030г. се очаква 50% увеличение на енергийните нужди – до 160 500 000 GWh на година.
Енергийните източници като газ и нефт обаче са ограничени и при тези размери на консумация скоро ще бъдат напълно изчерпани. Освен това те имат изключително вредно влияние върху околната среда. Използването на невъзобновяеми ресурси, получени от невъзобновяеми източници от фосилов произход, освобождават към атмосферата газови емисии с парников ефект при изгарянето им, а те са основна причина за глобалното затопляне. [1] Това не е устойчиво развитие.
Надежда обаче все още има и отново изворът й е в природата. В околната среда протичат процеси, които са сами по себе си източници на енергия – такива са например приливите, отливите и вятъра, слънчевата светлина и топлината на земната кора. Днес благодарение на развитието на технологиите става възможно използването на възобновяемите енергийни източници. Слънчева енергия например, която достига до нас за всеки един час, има потенциала да задоволи енергийните нужди на Земята за една година [2]. Производството на ток със соларни системи е технология, неотделяща СО2 и в този смисъл безвредна за околната среда.
Тези факти превръщат възобновяемите енергийни източници в технология на Бъдещето. Използването на неизчерпаемите природни ресурси за производство на енергия е необходимост, която стои пред цялото човечество. Време е да поемем отговорността за бъдещите поколения, като интегрираме природосъобразни, иновативни технологии в нашето ежедневие.
Човечеството трябва да се възползва от възможностите, които технологичният прогрес предоставя, като направи една важна крачка към увеличаване потреблението на неизчерпаема, природосъобразна енергия с цел създаване на устойчиво развитие.
Много хора смятат, че проблем с енергията няма. Томи Енгел, който работи в Германското Общество за Слънчева Енергия – част от Международното Общество за Сълнчева Енергия (създадена през 1975 и е може би най-старата соларна общност в Германия, която още е активна) представя истинските размери на енергийния въпрос не само от гледна точка на екологията, но и на икономиката. В лекция, организирана от Сдружение за енергийна култура „Евросолар”, Томи Енгел разглежда темата за финансовата криза и връзката й с енергетиката. В САЩ се стремят да променят енергийната система и това е много добър начин да се осигурят работни места за много хора. „Енергийните системи са релевантни на пазарните системи” казва Енгел. Индустрията е в криза.
Политическата схема е правопропорционална на екологичната. Икономиката е заинтересована от спестяването на енергия, тъй като удара, който петролните дефицити могат да нанесат на обществения строй, такъв какъвто го познаваме, е неизмерим. Петролните кризи от 70-те години на 20-ти век, предизвикани от поемането на контрола върху цената на нефта от ОПЕК, са само слаб намек за финансовия ефект, който ние като общество ще понесем [3]. При все това, че примерите от миналото бяха породени от финансови спекулации във време, в което никой дори не говореше за дефицит. А такъв ще има. Става дума за много близко бъдеще – следващите 10-20 години, не бъдещето на децата, внуците и правнуците ни, а нашето собствено.
Има държави – например в Южна Америка, където има огромни залежи от петрол, но технологията за добиването им е много проблемна – би изисквало огромни усилия и финансови средства. Решението според Енгел е ясно и лесно: ”Няма нужда да откриваме енергийни източници, те просто са пред нас” – само трябва да ги използваме. Това е по-добро, по-евтино и по-екологично решение. Фотоволтаичните панели са едно от най-добрите средства. Ние просто ги имаме. Това е визията за бъдещето. Енгел оглавява през последните 2 години отдела „Възобновяемата мобилност” на Германското Общество за Слънчева Енергия и като такъв представя проекта за интегрирането на технологиите на възобновяемите източници в мобилността, която е от особено значение в съвременния глобализиран свят. При едно осъществяване на тази идея всеки ще може да пътува без да замърсява околната среда. Това не е зелена мечта, както казва Енгел, а индустриално развитие, революция, която може да бъде направена, за да ни осигури по-добро бъдеще.
Използването на енергия, която е неизчерпаема и безвредна, а и по-евтина. Това е реформа, която ще подобри икономиката, тъй като последната е в пряка връзка с пазара на енергията. Интегрирането на иновативните технологии ще доведе до енергийна независимост на държавите (поне за ЕС, където има достатъчен слънчев ресурс). Всяка държава трябва да ориентира политиката си към възобновяем източник на енергия, за който има достатъчен природен ресурс на нейната територия. Устойчивостта на представената визия се изразява и в още един резултат, до който ще доведе промяната в енергийната система – осигуряване на работни места за огромна част от населението.
На европейски ниво инвестициите в соларни системи се превръщат в приоритет с екологична и икономическа полза. Нека видим някои факти:
През периода 2000-11, фотоволтаичната енергия е най-бързо развиващата се възобновяема технологичия в световен мащаб. Натрупаната инсталирана мощност достигна близо 65 гигавата в края на 2011 г. от едва 1,5 GW през 2000 година. Над половината от този капацитет е в Германия и Италия, следвани от Япония, Испания, САЩ и Китай.
Концентрирана слънчева енергия (CSP) пък е нововъзникващ пазар. Около 350 мегавата (MW) са инсталирани в Калифорния през 1980 г.; дейността стартира отново през 2006 г. в Съединените щати и Испания. В момента тези две държави са единствените, които имат значителен CSP капацитет, съответно с около 1 GW и 500 MW инсталирана мощност, както и още в процес на изграждане или развитие.
Според анализ на Международната Агенция по Енергетика, при екстремно благоприятни условия за развитие, слънчевата енергия може да осигури до една трета от крайното потребление на енергия в света след 2060. „Слънчеви Енергийни перспективи“ очертава смел „какво ако“ сценарий за постигане на тази амбициозна цел. Направени са различен брой предложения, за да се види какво може да бъде възможно от гледна точка на имплементация на технологията. Те включват успешно политическо влияние за намаляване на емисиите на парникови газове с повече от текущите международни цели, както и технологии за производство на задвижващи системи с електроенергия, насърчаване на значителни подобрения на енергийната ефективност и измествайки изкопаемите горива в много приложения като сгради, промишленост и транспорт. Въпреки че ще бъде необходим широк диапазон на агресивни политики, тази цел може да се постигне. [4]
Соларната технология е технологията на Бъдещето. Развитието на отрасъла е по-екологично, по-евтино и ще създаде работни места за много хора по света. Слънчевите панели произвеждат енергия от един практически неизчерпаем източник. Начините за инсталирането им са няколко – разделят се основно на статични и следящи системи, като от първите най-природосъобразният вариант е директното монтиране на модулите чрез метална конструкция в земята, а не изливането на бетонни плочи, които унищожават почва и растителност. Много разпространено и удачно е също така поставянето на соларни панели върху покриви на сгради, които и без това в повечето случаи не се използват за нищо. Колкото до следящите системи, те не заемат много голяма площ при монтирането им в почвата, а са проектирани като тракери, които се въртят в посока на Слънцето с цел извличане на оптимална мощност – по-високо КПД.
В заключение може да кажем, че развитието на възобновяемите енергийни източници е част от една по-широка стратегия за устойчиво развитие, което вече е прието за приоритет от страните-членки на ЕС. Фотоволтаичната технология е съобразена с „трите стълба” на устойчивото развитие, дефинирани от Лисабонската конвенция от 2000г., а именно: икономически просперитет, социална справедливост, съхранена околна среда. Защото нарушената изначална връзка на човека с природата и опитите му да се еманципира от нея са причината за неговите невротични състояния, несигурност, страх. [5]“
[1] Стефанов, Е., Енергийна ефективност и рационално използване на енергията
[2] National Geografic
[3] Klaus Mathies, 10 years after the first oil crisis – OPEC’s past and future, Intereconomics, July/August 1983, Volume 18, Issue 4, pp 198-201
[4] Международната Агенция за Енергетика
[5] Юнг, К., Автобиография, ЕА, Плевен, 1994
За връзка с нас:
02 / 488 17 47 | 02 / 444 74 80
info@motto-engineering.eu
Меню
