Часът е малко след 11:00 и зоркото слънце постепенно наближава най-високата си точка. Зад прашния завой, точно преди мост, отдавна забравил кога е бил ремонтиран за последно, внезапно се показва стадо овце и колегата рязко удря спирачки. Всичко това като че ли се случва в подходящия момент, за да ни изкара от лекия унес, който ни бе обзел в криволиченето между живописните хълмове. Намираме се на пътя между Хасково и Крумовград. Вече 3-ти час пътуваме от София и според GPS-а всеки момент би трябвало да достигнем крайната си дестинация – с. Голяма Чинка. Беглите ни предварителни очаквания не се различават особено от действителността. Селцето, сгушено между пограничните възвишения на милата ни родина, ни посреща лъхащо на отчаяние. Спираме между кметството и бивша обувна фабрика. ‘Тази фабрика хранеше 2 села преди години.’ споделя с тъга в очите пазача, известен ни като Хабиб. Единственият индикатор за някаква активност сега е кафенето отсреща, където тъкмо са се събрали възрастни пенсионери на по бира, макар и ранния час. Дори то е отворено едва през половината ден и отключването му обикновено е събитието на деня тук.
Хабиб, бивш служител в извисяващата се недалеч телевизионна кула и настоящ пазач на обекта, ни гледа със смесица от уважение, интерес, и надежда. Знае, че сме тук, за да вършим някаква работа на поверената му бивша фабрика, но не знае точно каква. Преди няколко дни е посетен от техническия ръководител на проекта и явно останал впечатлен от намеренията ни, предлага да направи по едно турско кафе. Горчивият му, но освежаващ привкус постига търсения ефект и с колегата бързо се захващаме за работа. На покрива на бившата обувна фабрика до седмица трябва да направим това, което правим най-добре, а именно – да изградим 30 kWp фотоволтаична централа. Успяваме да качим цялата конструкция до края на деня, не без помощта и ценните съвети за импровизация на Хабиб. Късно вечерта към нас, в хотела в Крумовград, се присъединява и останалата част от екипа. Хапваме бързо в местното заведение и се ориентираме по леглата. На следващата сутрин ставаме рано и тръгваме отново към селцето. Така се занизват ден след ден. Постепенно върху празния равен покрив започват да никнат металните конструкции. Замерванията, сглобяването и монтажа отнемат около 3 дни. Въпреки трудоемката работа никой не се чувства натоварен. Макар и замръзнало във времето, това място ни връща към една естествена връзка с природата, от която като че ли всички сме имали нужда след дългата предварителна работа в офиса. Сградата се извисява на около 7 метра, от където се наблюдава тучна поляна с няколко стада овце и крави, покрай която криволичи малка рекичка. Отсреща на хълма една политическа сила е изписала името си с големи камъни, което ни дава повод за много смях и шеги, но ще ги пропусна от политическа коректност. Дни наред Хабиб се появява на покрива и с учудване всеки път отбелязва напредъка ни. В него се усеща гордост, че макар и косвено, все пак е част от нашето начинание и е с едни гърди напред пред съселяните си, които се въртят около оградата хвърляйки любопитни погледи. Чудят се, нещо се тропа, нещо се мъти там, нещо с ‘онез – слънчевите батерии’, но какво…
Добродушният пазач също не е сигурен какво да очаква като краен резултат, но за това пък ние много добре знаем. След като намираме няколко помагачи за тежката част от физическата работа, /което се оказва по-трудно от колкото би очаквал човек за град с такава голяма безработица, поради началото на тютюневата сеитба/, бързо започват да се оформят завършени стрингове от соларни панели. Синкавата им лъскава повърхност под жаркото слънце създава ярък, красив отблясък. В такъв момент си мислиш, че обичаш работата си.
Седмица след като сме пристигнали е време да си тръгнем. За кратко. Пак ще се върнем след 10-на дни, за да инсталираме инверторите и да ‘оживим’ централата. Оставяме обекта под строгия надзор на Хабиб, който с нетърпение очаква завръщането ни. Знае, че иначе няма какво да се случи, какво да разбуни спокойния и тромав живот в този край. Така оставяме Голяма Чинка. След нашата работа, това село сякаш стои между 2 ери. Тази на рухналия социализъм, носеща отчайваща бедност в района и тази, принадлежаща на ‘онез – слънчевите батерии’.
P.S.: Към днешна дата, обект Голяма Чинка е напълно изграден и в очакване да бъде успешно присъединен към електроразпределителната мрежа.
Меню
