Или каква е атмосферата на Тържището в София и как протече изграждането на фотоволтаичната система там от първа ръка…
Часът беше почти десет, а слънцето вече се подаваше между високите комини на ТЕЦ-а, който се намираше в близост до следващия ни обект. Търпеливо чакахме на портала, допивайки сутрешното си кафе в очакване на нашия клиент. Трябваше да се обсъдят няколко последни документа преди да се даде зелена светлина на изграждането.
Още с влизането можеше да се усети кипящата и забързана работа на борсата. Всеки разнасяше щайги и чували, мотокари фучаха напред-назад, камиони и бусове влизаха и излизаха непрекъснато. Озовавайки се по средата на целия този хаос можехме единствено да се радваме, че няма да се прескачаме с хората, дошли да товарят плодове и зеленчуци за зареждането на някой магазин.
Това беше така, защото работното ни място беше на около десет метра височина от цялата тази шумотевица, а именно на покрива на една от големите сгради със складове. Извикаха ни мотокар, който да ни вдигне с вишка до нивото на покрива, за да направим оглед преди старта. Стъпвайки на горещата ламарина усещахме парещата топлина, която минаваше през обувките ни сякаш сме боси, но това съвсем не ни отказа.
В далечния край на покрива, из маранята, се забелязваха вече качените метални конструкции. Вдигналото се високо слънце, бе напекло до такава степен, че можеше да се види топлият въздух, издигащ се над тях. Беше невъзможно да ги държим с голи ръце. Сложихме предпазните ръкавици и набързо сглобихме една от конструкциите, за да видим дали чертежите и плановете съвпадат с изработените профили. След като се убедихме, че всичко е наред, започнахме с монтажа на бъдещите стойки за панелите.
След няколко дена неуморен труд бяхме почти готови с конструкцията. Оставаха няколко последни пробива за металните основи, когато дойде камионът с панелите. Служителите от борсата не можаха да ни осигурят дълги вилици за мотокар и трябваше да ги разтоварваме от палето един по един. Справихме се сравнително бързо, тъй като бяха само четиридесет и колегите се шегуваха, че пак е добре, че не са четиристотин. Вече разопаковани, не можеше да се пренесат на един път. Натоварихме ги на мотокара и ги пренесохме на няколко курса до мястото, където бе осигурена по-голяма подвижна вишка, за да ги качим на покрива.
Слънцето бавно залязваше и последните му лъчи светлина се скриваха зад жилищните блокове. Краят на работния ден наближаваше, а панелите бяха вече качени на покрива и готови за нареждане и монтаж. Всеки от нас тръгна към къщи, за малко почивка и събиране на нови сили, за утрешния ден.
На следващия ден започнахме от рано с монтажа на панелите. Преди обед бяха вече наредени и свързани помежду си. Слязохме в подземието, за да монтираме инвертора и таблото. Минаваше три часа и на Тържището вече не беше толкова оживено. Търговците си бяха тръгнали, камионите ги нямаше, а сергиите бяха отдавна затворени. Единствено хората от персонала бяха останали, за да почистят и да подготвят борсата за следващата сутрин.
Свързахме инвертора с мрежата и ни оставаше само да пуснем соларните кабели от генераторите към него. Работния ден си отиваше, беше сравнително тихо и сякаш бяхме останали сами със тежкото бучене от хладилните помещения, което се чуваше някъде в далечината.
Минаха няколко дни от последното ни идване, но нищо не се беше променило. Сутрините бяхме обкръжени от търговци на едро и дребно, задръствания от товарни автомобили между щандовете и дори се намираше някой човек, живеещ на близо, който да мине да напазарува малко по-евтино. Следобедите също не се различаваха. Тържището работеше до към 3 след обяд и само някое куче минаваше от време на време, заболо нос в земята, търсещо нещо за ядене. Но за нас работният ден продължаваше.
След като положихме соларните кабели системата беше готова да заработи. Остана само да свържем комуникационния кабел, за да може да се осъществява интернет връзка с централата. Вече беше почти четири след обяд, когато пуснахме системата в експлоатация. Слънцето не грееше толкова силно, но беше достатъчно, за да видим, че всичко работи, както трябва.
Нашата работа тук приключи. Тържището вече има нов източник на зелена енергия, работещ на пълна мощност. Така и не си купихме плодове или зеленчуци, но направихме нещо друго – 10 kWp фотоволтаична покривна централа, която със сигурност ще намали значително сметките за ток 🙂
Ако и Вие имате нужда от такава фотоволтаична система за производство на електроенергия или от друго инженерингово решение в областта на възобновяемите енергийни източници, обърнете се към нас 🙂
02 / 488 17 47 | 02 / 444 74 80
info@motto-engineering.eu
Свързани статии:
Автономни соларни системи
Кредитиране по REECL с 20% грант
Меню
