През 1992 г. в Рио де Женейро се провежда първата Световна среща на високо равнище, на която са обсъдени проблемите на Земята. Страни от цял свят се ангажират да намалят емисиите на парникови газове до ниво, „което няма да доведе до опасно изменение на климата“. Тази среща води до приемане на ключово международно споразумение – Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). То влиза в сила през м. Март 1994 г. Заложени са няколко основни елемента:
●събиране и обмяна на информация за емисиите парникови газове, национални политики и практики чрез т.нар. Национални съобщения и годишни Национални инвентаризации на парникови газове,
●международно сътрудничество, финансова и технологична помощ за развиващите се страни,
●изготвяне на стратегии за адаптиране към климатичните промени.
През м. Декември 1997 г. целите на РКООНИК се конкретизират чрез Протокола от Киото, който е първият правно обвързващ глобален инструмент, ангажиращ развитите държави с конкретно количествено намаляване на емисиите парникови газове. Влиза в сила едва през 2005 г., след ратифицирането му от страните, емитиращи 55 % от парниковите газове в атмосферата.
⇨ Протоколът от Киото е ратифициран в България със закон през 2002 г.
През Първия период на Протокола (2005 – 2012 г.) ангажиментът на Европейския съюз е за намаляване на емисиите спрямо 1990 г. е с 8%, на САЩ – със 7%, на Япония – с 6%, докато за Русия е 0%, а на Австралия и Исландия се позволява нарастване на емисиите съответно с 8% и 10%. САЩ е единствената страна от включените в Приложение І на Конвенцията (с конкретни ангажименти за намаляване на емисиите), която не ратифицира Протокола.
През декември 2007 г., след двегодишни неофициални преговори, всички подписали РКОНИК държави решават да започнат официални преговори за постигане на международно споразумение за периода след 2012 г. Така на 12. Декември 2015 г. се сключва Парижкото споразумение относно изменението на климата.
Основните му елементи намират израз в:
●поддържане на покачването на глобалната средна температура далеч под 2°C в сравнение с прединдустриалните стойности и да полагане усилия за ограничаването ѝ до 1,5°C
● представяне на цялостни национални планове за действие в областта на климата с цел намаляване на вредните емисии
● оповестяване от страна на правителствата на всеки 5 години за своя принос, за да се определят по-амбициозни цели
● взаимно и обществено отчитане на това доколко се справят управляващите с изпълнението на целите, за да се гарантира прозрачност и надзор
● ЕС и други развити държави ще продължат да предоставят финансиране в областта на климата за подпомагане на развиващите се страни, за да могат те да намаляват емисиите си и да изграждат устойчивост спрямо последиците от изменението на климата.
„Парижкото споразумение е само една стъпка по дълъг път и има части от него, които ме притесняват и разочароват, но това е напредък“
Куми Найджо, изпълнителният директор на Greenpeace International
Източници: www.myclimate.bg
Обадете ни се, насреща сме за въпроси:
02 / 488 17 47 | 02 / 444 74 80
info@motto-engineering.eu
Свързани статии:
Докато ядрената енергия залязва, соларната изгрява
Актуални цени за мрежови соларни системи
Колко струва всъщност „скъпата зелена енергия“?
Меню
