Парламентарната комисия по енергетика отново прие Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, с което отхвърли ветото на президента Румен Радев. Със свой Указ № 73, постъпил на 19 май 2025 г., държавният глава върна закона за ново обсъждане, заедно с мотивите си.
БТА припомня, че на 15 май президентът върна за преразглеждане определени разпоредби от закона. В мотивите си той заявява, че подкрепя усилията на законодателя за съобразяване на българското с европейското законодателство и необходимостта от бързо транспониране на директивите. Президентът одобрява и стремежа към улесняване на административните процедури за насърчаване използването на възобновяема енергия. Според него обаче някои текстове от закона не отразяват коректно директивите на ЕС, липсват нужните гаранционни механизми, а на места дори се стига до противоречие с европейските актове.
Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова заяви по време на днешното заседание на Комисията по енергетика в Народното събрание, че предлаганите промени въвеждат ключови изисквания на европейското законодателство, включително Директива 2023/2413 за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, която следва да бъде въведена до 1 юли 2024 г. Освен това измененията отговарят и на констатации от становище на Европейската комисия по дело срещу България от 2023 г. „Това прави закона съществен за транспонирането на европейските норми и за намаляване на риска от санкции срещу държавата“, посочи Петрова.
Зам.-министърът коментира и част от мотивите на президента. По отношение на приоритетните зони за ускорено внедряване на ВЕИ, Петрова подчерта, че тяхната регламентация е въведена още през 2023 г. във връзка с Реформа 6 от Плана за възстановяване и устойчивост. С настоящите промени се цели ускоряване на административните процедури за изграждане на съпътстваща инфраструктура.
Относно възобновяемата енергия в морето, законът вече предвижда общ срок за административните процедури, регламентиран в директивата, а останалите срокове се съдържат в приложимата нормативна уредба.
Петрова подчерта, че в закона е включено и изискването от директивата от 2023 г. за прилагане на най-бързата възможна административна и съдебна процедура, съгласно принципа на правовата държава.
„Министерството на енергетиката не подкрепя ветото и мотивите към него“, заяви още зам.-министър Петрова.
Законопроектът беше приет отново в Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, 5 „против“ и трима „въздържали се“.
