IENE току-що завърши последната си изследователска бележка № 4, озаглавена „Нови предизвикателства пред енергийната сигурност в Югоизточна Европа“ . Този навременен доклад изследва променящия се пейзаж на енергийната сигурност в Югоизточна Европа след енергийната криза от 2022-2023 г. и в светлината на продължаващото геополитическо напрежение, включително войната в Украйна и подновената нестабилност в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
В изследователската бележка се подчертава как енергийната криза, предизвикана от съкращенията на износа на газ от Русия за Европа, е променила енергийните приоритети на континента. Въпреки че е постигнат значителен напредък в диверсификацията на доставките чрез внос на втечнен природен газ (LNG) и регионални междусистемни връзки, които улесняват достъпа до каспийски газ, Югоизточна Европа остава особено уязвима поради зависимостта си от изкопаеми горива, слабо развитата енергийна инфраструктура и сложната геополитическа среда. В изследователската бележка се очертава необходимостта от по-нататъшни инвестиции в инфраструктура и много по-тясно регионално сътрудничество, за да се осигури достъпна, надеждна и устойчива енергия.
Ключов въпрос, подчертан в изследователската бележка, е значението на разширяването на вътрешното производство на газ в страни като Румъния, Хърватия, Гърция, Турция и потенциално България. Тези развития – особено в Черно море – са от решаващо значение за засилване на местната енергийна независимост и подкрепа на по-широките усилия на ЕС за диверсификация на доставките. Докладът разглежда и стратегическото значение на Вертикалния газов коридор, Южния газов коридор и новите терминали за втечнен природен газ (LNG) и разпределителни предприятия (FSRU), като например разпределителната предприятие в Александруполис в Гърция.
Освен това, изследователската бележка разглежда възможностите и рисковете, свързани с газовите ресурси в Източното Средиземноморие. Въпреки че регионът разполага със значителни резерви, след последните открития в Кипър, Израел и Египет, продължаващите конфликти и инфраструктурните ограничения затрудняват тяхното навременно и ефективно развитие. Авторите призовават за спешно регионално сътрудничество, регулаторно съгласуване и дългосрочни инвестиционни стратегии за интегриране на тези ресурси в енергийния микс на Европа.
Освен това, в доклада се подчертава, че рязкото покачване на цените на електроенергията по време на неотдавнашната енергийна криза разкри структурни слабости в регионалните енергийни системи, като например ограничени междусистемни връзки, прекомерна зависимост от изкопаеми горива и непоследователна пазарна интеграция. Тъй като европейските цени на едро на електроенергията започнаха да се стабилизират, страните от Югоизточна Европа все още са изправени пред високи разходи на дребно и нестабилна динамика на търсенето и предлагането. Докладът подчертава необходимостта от ускоряване на пазарните реформи, трансграничната търговия и разширяването на капацитета за възобновяема енергия, за да се гарантира дългосрочна ценова стабилност и сигурност на доставките.
